Франкъл вижда в екзистенц анализата повече теоретичните предпоставки на човешката екзистенция, по отношение на която той открива практическо приложение на ориентиранта към смисъл терапия. Под понятието logos Франкъл разбира общоприетото във философията значение на „смисъл“. По този начин той иска да подчертае с понятието „логотерапия“ централното място в терапията на откриване на смисъла. Като задача на логотерапията той разглежда въвличането на духовното измерение на човека. Така се прехвърля мост към екзистенц анализата, която разглежда човека като едно „духовно същество“. Тази духовна черта на човека обаче най-вече към смисъла и стойността на живота. Накратко, логотерапията може да се определи като форма на терапия, която подкрепя хората в търсенто на смисълна живота Така целта на логотерапията е търсенето на смисъл и откриването на ценности и достигането до едни смислено, ценно действие. Това решение човекът взема благодарение на свободата да има позиция и своя гледна точка на стойностите, както и на личната си отговорност.